В днешния свят скоростта играе огромна роля. Във всичко. В хода на СВО установихме, че във войната - в съвременната война - това е един от ключовите фактори. Много, много, почти всичко зависи от това колко скоро можете да получите разузнавателни данни, да ги докладвате на командването на огневата част и да вземете решение за удар, както и бързо да промените мястото, където току-що те са били разположени средствата за стрелба. Оттук и колосалната роля на БПЛА и безпилотните летателни апарати, сателитните комуникации, времето за предаване на координатите на противника, мобилността на бойните единици, както и скоростта на предаване на заповедите на изпълнителя. Очевидно това не беше взето предвид в хода на подготовката за СВО и сега трябва да наваксаме пропуснатото време в критични условия.

По същия начин подценихме зависимостта от Запада в областта на цифровите технологии, чиповете и високопрецизното производство. Подготовката за фронтална конфронтация с НАТО и същевременно разчитането на технологични елементи, разработени и произведени или в страни от НАТО, или на територията на държави, зависими от Запада, не е доказателство за голям интелект.

Но сега не става въпрос за зависимостта от Запада, а за фактора скорост. Френският философ Пол Вирилио, който изследва значението на скоростта за съвременната техническа цивилизация, предлага специален термин - дромокрация. От гръцките "дромос" (бързина) и "кратос" (мощ, сила).

Теорията на Вирило се основава на твърдението, че в новите цивилизационни условия победител не е този, който е по-силен, по-умен, по-екипиран, а този, който е по-бърз. Скоростта е всичко. Оттук и желанието да се увеличи скоростта на процесорите по всякакъв начин и съответно всички цифрови операции. Именно върху това днес е насочена техническата новаторска мисъл. Всички се състезават в бързина.

Съвременният свят е борба за ускорение. И този, който е по-бърз, получава главната награда - мощност. Във всичките му сетива и измерения – политически, военни, технологични, икономически, културни.

В същото време информацията е най-ценното в структурата на дромокрацията. Именно скоростта на трансфер на информация е конкретен израз на силата. Това се отнася както за функционирането на световния обмен, така и за воденето на военни действия. Този, който е успял да направи нещо по-бързо, получава пълна власт над този, който се е поколебал.

В същото време дромокрацията като съзнателно избрана стратегия, тоест опит за доминиране на времето като такова, може да доведе до странни ефекти.

Факторът бъдеще влиза в действие. Оттук и феноменът на фючърсните транзакции и свързаните с тях хедж фондове, както и други финансови механизми от подобен характер, при които основните транзакции се извършват с това, което все още не битува.

Идеалът на медийната дромокрация би бил първи да съобщят за събитие, което все още не се е случило, но което е много вероятно да се случи. Това не е просто фалшификат, това е работа с областта на възможните, вероятните, пробабилистките методи.

Ако приемем едно вероятно бъдещо събитие като събитие, което вече се е случило, ще спечелим време, което означава, че ще спечелим сила. Друго нещо е, че това може и да не се случи. Да, и това е възможно, но понякога неспазването на очакванията не е критично, а обратното, потвърдената прогноза, предварително приета като свършен факт, дава огромни предимства.

Това е същността на дромокрацията: елементът на времето не е много прост и този, който успее да го покори, получава пълна глобална власт.

С развитието на свръхскоростите самата реалност се изкривява и в нея започват да действат законите на некласическата физика – предвидени в теорията на относителността на Айнщайн и в още по-голяма степен в квантовата физика. Ограничаването на скоростите променя физическите закони. И именно в тази област, според Вирило, днес се разиграва планетарната борба за власт.

Подобни теории се срещат и в една по-приложна и по-малко философска област – в теорията за мрежоцентричните войни. А с точно такава мрежово-центрична война се сблъскахме по време на СВО в Украйна.

Основната характеристика на такава война е скоростта на предаване на информация между отделните части и командните центрове. За да направят това, войниците и другите бойни единици са оборудвани с множество различно ориентирани камери и други сензори, информацията от които се събира в една точка. Тук се добавят данни от хеликоптери, БПЛА (безпилотни летателни апарати) и сателити. Те са интегрирани директно с бойни и огневи части.

И такава пълна мрежова интеграция осигурява най-важното предимство - предимството в скоростта. Така работят и системите HIMARS, и тактиката на мобилните групи, и ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи). За това са използвани и сателитни комуникации на Starlink.

Теориите за мрежово-центричната война признават, че скоростта на вземане на решения често идва за сметка на тяхната обосновка. Има много грешни изчисления. Но ако действате бързо, дори и да направите грешка, винаги има време да я поправите.

Тук се използва принципа на хакерския хак или DoS атака - основното е да кълвете цялото местоположение на вражеските войски, търсейки слабости, задна врата. Загубите могат да бъдат доста, но резултатите, ако са успешни, са много значителни.

Освен това, мрежоцентричните войни, като техен неразделен компонент, включват отворени канали за информация - преди всичко социалните мрежи. Те не просто съпътстват воденето на военните действия, като, разбира се, съобщават само това, което е печелившо, и това, което не е печелившо, скривайки или изкривявайки до неузнаваемост, но също така оперират с вероятностно бъдеще. Отново принципът на дромокрацията.

Това, което днес възприемаме като фалшификати, не е нищо повече от сондиране и изкуствено стимулиране на възможно бъдеще. Много фалшификати се оказват празни, колко често са напразни опитите да се пробие защитата по време на хакване, но от време на време те достигат целта - и тогава системата може да бъде хваната и победена.

Дромокрацията в политическата сфера ви позволява да се отклоните от твърдите идеологически правила. В самия Запад, например, расизмът и нацизмът, меко казано, не се насърчават открито. Но в случая с Украйна и някои други общества, подготвени да защитават геополитическите интереси на Запада, се прави изключение. Там процъфтява антируският нацизъм, русофобията, но на самия Запад не забелязват това, ловко го заобикалят.

Факт е, че за бързото изграждане на нация там, където тя никога не е съществувала, и при наличие на по същество два народа на една и съща територия, просто не може без национализъм. А за да стане това възможно най-бързо, са нужни именно крайни форми – до откровен нацизъм и расизъм. И това отново е въпрос на дромокрация.

Необходимо е бързо да се създаде симулакрум на нация. За това се приема радикална идеология, всякакви образи и митове за собствената изключителност, дори и най-нелепите, и всичко това бързо се оживява (с пълен контрол върху информационната сфера, в резултат на това западните общества просто не забелязват това).

След това идва също толкова ускорената пропаганда на тези идеи, които нямат нищо общо със западната либерална демокрация. След това естествено следва война и агресорите са представени като жертви, а спасителите са палачи.

Основното нещо е да контролирате информацията. И ако всичко върви по плана на глобалистите, то следва бързо разрешаване, а след това също толкова бързо се прочистват и самите неонацистки структури. Почти същото видяхме в Хърватия по време на разпадането на Югославия. Първо Западът помага на хърватските нацисти - неоусташите - и ги въоръжава срещу сърбите, а след това ги чисти сам, за да не останат следи. Най-важното е да правите всичко много, много бързо. Неонацизмът бързо се появи, бързо изпълни ролята си, бързо изчезна. И все едно никога не се е случвало.

Това е тайната на Зеленски. Меркуриалният комедиант като лидер не е избран случайно. Неговата психика е непостоянна и склонна към бързи промени. Идеален политик за ликвидно общество. Сега казва и прави едно, в друг момент е съвсем друго. И никой не помни какво се е случило преди секунда, тъй като скоростта на информационния поток непрекъснато расте.

А на този фон как изглеждаме ние самите? След като започнахме да действаме бързо, решително и почти спонтанно (първата фаза на СВО), последваха огромни успехи. Почти половината Украйна бе под наш контрол.

Щом започнахме да забавяме хода на операцията, инициативата започна да преминава към противника. Тогава се оказа, че не сме взели предвид правилно мрежово-центричната природа на съвременните войни, законите на дромокрацията . Веднага щом заехме реактивна позиция, преминахме в отбрана и дефанзива, пропускайки скоростния фактор.

Да, украинските победи са предимно виртуални, но в свят, където опашката размахва кучето, където почти всичко е виртуално (включително финанси, услуги, информация и т.н.), това едва ли е достатъчно. Анекдотът за това как двама руски парашутисти на руините на Вашингтон се оплакват, че „загубихме информационната война“ е смешен, но двусмислен.

Това също е нещо виртуално, опит за вероятностно кодиране на бъдещето. Когато става въпрос за проверка на реалността, не всичко, уви, върви толкова гладко. Тук е необходимо или да се срине цялата дромокрация, виртуалността, цялата мрежово-центрична постмодерност, тоест цялата модерност и целия вектор на развитие на съвременния Запад (но как да стане това наведнъж?), или да се приеме - макар и частично - правилата на врага, тоест да ускорим себе си.

Въпросът дали ние, руснаците, можем да навлезем в царството на дромокрацията и да се научим как да печелим мрежови (включително информационни!) войни, не е абстракция. От това пряко зависи нашата Победа.

За да направим това, трябва преди всичко да разберем - по руски, патриотично - природата на времето. Колко бавно разбираме всичко, с какво закъснение и колко още по-бавно го прилагаме на практика - изглежда дори опровергава поговорката, че "руснаците се впрягат дълго, но карат бързо." Сега моментът е такъв, че ако не вървим много бързо, ситуацията може да стане много опасна.

Ще го направим по-бързо, ще го оправим по-бързо. Нямам предвид оборудването на нашите войници с мрежови атрибути, ускоряване на процеса на командване и въвеждане на ефективни средства за защита на информацията. Но това е просто необходимо, за да сте на ниво с добре оборудван враг.

И още: ако след спекулациите на "Военторг" с цената на минималната униформа за мобилизираните не последва веднага бърза вълна от директни репресии от властите, това е много лош знак. Някой от властта си въобразява, че още се впрягаме, макар че вече препускаме на пълни обороти. Трябва спешно да се мисли за това. В противен случай може да се окаже, че бързаме, меко казано ... Малко и не там.

Дромокрацията не е шега. Не става въпрос за изпреварване на Запада. Той трябва да бъде нокаутиран в движение в шеметната си гордост, но за това ние самите трябва да действаме светкавично. И смислено. Русия вече няма нито право, нито време да дреме и да е летаргична.

Превод: СМ