Александър Дугин: Няма никакви червени линии

Александър Дугин: Няма никакви червени линии

12.10.2022

Скоро ще станат осем месеца, откакто отчаяно се борим, проливайки реки кръв, губейки множество животи, включително и невинни, прекъсвайки всички връзки и всички договорености, рискувайки, настъпвайки, отстъпвайки, нанасяйки удари, приемайки удари. Вече и терористичните актове на територията на Русия станаха норма, всеки нов все по-подъл и по-груб. А у всички цари странното усещане, че очакваме нещо… Някакви червени линии. А всичко, което можеше да се пресече, сме го пресекли. Никакви отстъпки и преговори просто не може да има в наложилата се ситуация. Или ще победим и победата ще бъде пълна, или ще загубим, а тогава няма да ни позволят и устата да си отворим. Ние не чакаме нищо. Няма какво да се чака.

Трябва да се включим в борбата и да поемем към фронта. И който не е с нас, е против нас. И фронтът не е само на западните граници на Родината, той преминава и вътре в нея – той днес е навсякъде.

И ако някой става предател, ако се държи като предател и изглежда като предател, то най-вероятно е именно предател. И не трябва да го чакаме.

Всичко зависи от нас, от всеки от нас. Властта е сама без народа, без обществото. Оказа се неспособна да спечели тази борба чисто технически, хирургично точно и стремително, както, видимо, планираше поначало. А ако това сега е нашата война, то и на властта се появяват задължения пред народа и обществото. Те трябва да се формулират ясно и без емоции. И всичко ще потръгне както трябва и повече нищо не трябва да се чака. На фронта не се чака, на фронта се воюва.

По време на народна война народът е власт. Държавата сме ние. И първото и основно задължение на властта пред народа е да спечели войната. Да, всички заедно. Но да спечелим. Ако няма средства, заедно да ги създадем, потърсим, извадим изпод земята. Ако начело стоят недееспособни идиоти, нека погледнем един етаж по-долу, на два етажа, на три. Нека се обърнем към тези, които по различни причини властта е изтласкала, заглушила, игнорирала, от които се е опасявала. И там очевидно лежи и решението. Ако патриотите жадуват да участват в Победата, без да щадят нищо, нека се опитат. Ако не излезе, ще вземем други. Народът ни е голям. Но трябва да отваряме вратите, водещите към Победата и славата. И безпощадно да изкореняваме тези, които са сраснали с поста си. Ако не му съответстваш в мига на проверката на реалността, в условията на военно време, стремително марш. Само по себе си е предателство да се блокира процесът на ротация на елитите в критичните за страната условия, когато се решава да бъдеш или да не бъдеш.

И никакви червени линии. Ние сме от тази страна. Атаките на врага ще продължат по всички направления – войната отдавна се води в Русия може да застигне всеки. А отвъд пределите на Русия бясната пасмина ще се нахвърля на всеки руснак и ще го бие без да слуша оправданията му. Народната война започва тогава, когато смъртоносната заплаха е надвиснала над целия народ. Над всички. И дори над тази негова част, която не се смята за народ или просто никога не се е замисляла за това. И тази част е цел. Казали сте нещо и сте мъртви. Ако сте премълчали – също сте мъртви. Както вашите роднини и близки.

Превод: В. Сергеев