10.01.2022

Александър Галевич, къде, според вас, са основните причини за безредиците, опитите за завземането на властта и осъществяването на терористичните актове в Казахстан?

Трябва да се разбере, че в последните години политиката на Казахстан в международната област се гради на тристранни отношения - с Китай, с Русия и със Запада. При това и Назарбаев, който е архитект на тази политика, и Токаев, който е приемник на Назарбаев, смятат, че такава “тройна ориентация” няма да позволи на нито едно от тези глобални държави да стане хегемон и напълно да предопределя политиката на Казахстан отвън.

Ако американците натискаха твърде силно, то Казахстан прибягваше към Москва, а в икономиката към Китай. Когато Русия натискаше твърде много - напротив - в училищата изучаваха английски език и пускаха китайската икономика все по-дълбоко и по-дълбоко. Когато Китай започва да говори за своите претенции да погълне тази доста слаба икономически държава, тогава отново възникваха американските фактори.

Това беше многовекторна политика. И тогава беше доста действена. Но се разминаваше с евразийската инициатива, която самият Назарбаев формира още през 90-те години.- Всъщност балансирането между многополюсността и еднополюсността, между Запада, Китай и Русия се оказа в действителност много крехко от политическа гледна точка.

Сега много говорят, че опитът за преврат в много отношения е вдъхновен отвън, че пред нас е поредната “оранжева революция”, просто е дошъл ред на Казахстан. Как мислите, съответства ли това с действителността?

Тристранната политика на Казахстан даде своите негативни резултати. Но най-основното е, че се води политика, която върви против декларациите за обединение на евразийското пространство - на първо място с Русия и с другите страни от ЕАИС и ОДКС. Назарбаев и неговият приемник Токаев забавят много от интеграционните процеси. Макар и официално да декларират евразийство.

Провалянето на интеграцията прави отношенията с Москва проблематични. Приблизително по този начин действа и Мински. И точно така, както Лукашенко получава цветна революция, сега и Казахстан. Токаев и Назарбаев получиха своята цветна революция. Тя стана възможна защото Западът беше допуснат твърде надълбоко в Казахстан. И разбира се, върши делото си.

Без съмнение това, с което си имаме работа в Казахстан, е цветна революция. От геополитическа гледна точка това е разширяване на фронта на Запада срещу Русия. Западът, както казва, се опасява от нахлуването на Русия в Украйна и възраждането на проблема с Новорусия, “Руската пролет”. За да се отклони вниманието на Русия атаките се водят по целия периметър - не само в Украйна, но и в Беларус и Грузия.

А сега се открива още един фронт на атлантизма против евразийството, вече в Казахстан. Разбира се, насочен срещу Русия. Протестиращите вече издигат тези аз нуждата Казахстан да излезе от Евразийския икономически съюз. Тоест, това е типична цветна революция, спонсорирана от Запада с геополитически цели, както и всички останали.

Жителите на Казахстан сочат като причина за кризата вътрешните проблеми на републиката. Разбираме, че има такива, но кои именно, според вас, оказаха съществено влияние.

Вътрешните проблеми са третият фактор след външната политика и намесата на Запада. Без съмнение, в Казахстан съществува оформящ се конфликт между Токаев и Назарбаев. Назарбаев иска - по-скоро сега е по-правилно да се каже, искаше - да контролира цялата политика, а Токаев постепенно се усети като по-самостоятелна фигура. Затова и не трябва да се изключва, че зад тези протести стои и самият президент на Казахстан.

В първите дни видяхме странна реакция. Свалянето на правителството, началото на преговорите с протестиращите. Така може да постъпи единствено този лидер, който по определена причинае заинтересован от продължение на срива и кризата. Може би на тази вълна самият Токаев разчита да се избави от този, който го довежда до власт. От Назарбаев.

Четвъртият фактор е проблемната социална и икономическа ситуация в Казахстан. Отсъствието на социална политика, закритоста на елитите, отсъствието на национални идеи и превръщането на обявеното евразийство в някаква имитация на идеология - всичко доведе до това, че в Казахстан се е наложило много корумпирано общество, където елитът е интегриран със Запада и пази парите си в офшорки.

В известна степен тези проблеми да застигнали всички постсъветски републики.

Разбира се, такива постсъветски режими са изчерпали своя потенциал. Рано или късно те трябва да се сменят с нещо. Западът иска те да се заменят с процес на разпад и либерална демокрация, контролирана от Запада.

Всички държави в постсъветското пространство, едва ли не. През последното столетие те живеят в рамките на единна система - Руската империя, а след това Съветския съюз. И сега това са нови политически образувания.

В настоящите граници практически нито една от тези държави никога не е съществувала. Това са условни граници, административни. За да се състоят като държавност, трябва на първо място да изградят отношения с основния фактор на стабилността и разцвета - с Москва.

Всъщност в Казахстан или всяка друга друга постсъветска република напълно може да се създаде ефективно действаща, народно ориентирана, с национална идея и многополюсна идеология държава. Още повече, че в Казахстан евразийството е много популярно. Започва добре, много убедително. И с руското население няма големи проблеми, отношенията с Москва са добри. Едно време изглеждаше, че Казахстан е антитеза на постсъветското пространство: ако някой успя, то това беше именно Казахстан. Но се оказа, че именно непоследователността в евразийството, обявена от Назарбаев, изиграва лоша шега на Казахстан.

Защо ситуацията в Казахстан се променя рязко?

В определен момент властите на Казахстан приемат Москва за второстепенен партньор, макар и да продължават да се възползват от определените икономически модели. Вместо да ускоряват интеграцията, те често я саботират. Ако на по-ранен етап Назарбаев е създател на този евразийски модел, изграден по принципите на Европейския съюз, беше в авангарда на интеграционните процеси, то след това се отдалечава от тази роля.

Така на мястото на ефективната евразийска интеграция, на сближаването с Москва възникват все повече национални, тясно местни корупционни процеси.

Лично познавам Назарбаев. Писал съм книга за него, имам много добро отношение към него. И до един определен момент Назарбаев блестящо разбира евразийството. Той гради своята политика именно на този принцип: ще се разберем с Москва и всичко ще бъде наред. Ще следваме евразийската интеграция и всичко ще бъде наред. Следваме евразийската интеграция и всичко ще бъде наред. Назарбаев написа забележима, блестяща статия за валутната многополюсност. Ако, отстояваме голямото пространство, отстояваме евразийската идентичност - великолепно, самостоятелна цивилизация, Казахстан ще процъфтява.

Но като се отдалечават от това, започва боричкането на дребния елит помежду си за едни или други аспекти от икономиката. Веднъж след като парите изтекат в офшорки, веднага в страната проникват западни фондации, западни ценности, английският език започва да изтласква руския. Това вече не е никакво евразийство. И тогава ще жънат плодовете си.

Оказва се, че Казахстан в определен момент все едно се е откъснал от Русия. Какво сега трябва да направи Москва, за да възстанови стабилността и да не допуска повтарянето на настоящата ситуация?

Мисля, че Русия трябва да помогне на Казахстан да запази реда. Трябва да помогнем за запазването на териториалната цялост на Казахстан. Трябва да поддържаме съществуващото ръководство, но не просто така. Ние трябва да оставим условието категорично: ако ви помагаме, то прекратете тривекторната ориентация, следвайте строго евразийската идея и да се интегрираме наистина. Тогава ще ви помогнем.

Не трябва да се забравя, че Русия е гарант на териториалната цялост на всички държави в постсъветското пространство Това е доказвано много пъти. Ако Русия не изпълнява тази функция, ако не се обръщат към нея за запазването на териториалната цялост, то тази териториална цялост се оказва под удар. Виждаме това в Молдова, в Грузия, в Украйна и в Азербайджан.

Който игнорира Русия като главен, най-принципен хранител на териториалната цялост на страната, си плаща.

Така Русия ще трябва да действа, но без правилна политика от страна на Казахстан, това няма ли да бъде невъзможно?

Да. Ако ръководството на Казахстан не може да гарантира по-нататъшния процес на интеграция и придържане към евразийската линия, то ситуацията ще се изостря. Съдбата на териториалната цялост на Казахстан ще се окаже под въпрос.

Разбира се, Русия не стои зад това. Русия е именно жертва на тази агресия. Но мисля, че на Русия вече ѝ е изчерпан историческия лимит, за да търпи тези колебания на всичките тези Януковичовци. В крайна сметка политиката на Лукашенко е също колебаеща се, но Русия вече просто не може да търпи това.

Ако сте наши приятели, то вие не се просто наши приятели, но и врагове на нашите врагове. Ето какво се нарича евразийски съюз. Ако е така, то бъдете любезни и постъпвайте съобразно това в рамките на договорите и в международната сфера.

Ако сте членове на ОДКС, то американците трябва да се изтеглят от Казахстан. Нито един американец, нито един представител на НАТО, никакъв ЕС. Ако е така, то ще ви помогнем във всяка сложна ситуация. И не само от военна гледна точка, но и от икономическа, и от политическа, и от социална. Ако търсите къде ще ви платят повече или къде ще ви е по-изгодно, то ще ни извинявате. Това се казва не партньор, не приятел, не брат - това се нарича по друг начин.

Време е да премахнем думата “икономически” от Евразийския икономически съюз. Впрочем, казахстанците настояваха за това преди. Трябва просто да говорим за Евразийски съюз като за нова конфедеративна държава. В ситуацията с Казахстан се изпитва издръжливостта на самата евразийска интеграция. Да, ние без съмнение трябва да подкрепим Казахстан. Но не просто така.

Превод: В. Сергеев