28.05.2022

За Полша. Планът за предаването на Западна Украйна на Полша съществува още преди началото на Специалната военна операция, когато Западът разглеждаше само вероятността на този конфликт. НАТО смяташе, че Русия ще унищожи централното командване в Киев в самото начало и това трябваше да послужи като сигнал за Полша. С това беше свързано и преместването на посолството от Киев в Лвов.

Стратегията на Русия, съсредоточила се на Донбас и на освобождението на Новорусия и определеното забавяне на операцията в резултат на наредената от Киев терористична стратегия на нацистите в Източна Украйна, а също оттеглянето на руските войски от Киев, коригираха първоначалния план. В един момент на Запада му се стори, че руската атака се е задъхала. В такава ситуация полският сценарий беше отложен.

Към него отново се обърнаха след жалкото предаване в плен на неонацистите от „Азов“. Стана ясно, че Русия рано или късно ще освободи Донбас, а след това Новорусия, а нацисткия фронт всеки момент ще се разсипе. В този момент Западът се обърна отново към плана „Западна Украйна в състава на Полша“. Посещението на Дуда и безпрецедентните крачки на Зеленски по интеграцията на Украйна с Полша – фактическата отмяна на границите, са преломен момент. Планът, готов от самото начало, отново стана актуален.

От една страна това съществено улеснява задачата на Русия. Сега за всички е очевидно, че западната линия в украинската политика достигна до критична черта, а изборът не е в никакъв случай между „независима Украйна“ и завръщането на Новорусия в Русия, а къде ще живеят украинците – в Русия или в Полша. Така се сбъдва мечтата за ЕС и НАТО.

Но за цяла Източна Украйна това е изобщо неприемливо. Накрая на всички ще им стане ясно защо е дошла Русия. Това значи, че ще се възроди проруската съпротива и патриотите ще започнат малко по малко самостоятелно да изтребват гробарите на Украйна.

Определена съпротива ще се появи и в Западна Украйна, но засега не е ясно кое ще надделее – робският стремеж към ЕС и НАТО или премият украински национализъм. Впрочем, това има второстепенно значение – Киев се управлява от Вашингтон, местното население и неговите настроения нямат никакво значение. Русия става освободителка на единния руски народ, каквато е от XVII век.

Видимо именно затова и толкова остро застава въпросът за автокефалността на УПЦ и забраната на МП на РПЦ в Украйна. Всичко сочи, че с ускорени темпове се готви интеграция в Полша.

Можеше да се възползваме от това, ако ставаше дума единствено за Новорусия. Територията от Одеса до Харков ще я освободим и така или иначе ще присъединим. Това вече не се обсъжда. Западна Украйна в състава на Полша на пръв поглед е приемлива. Нашето за нас, а втората половина на неосъществена Украйна отива там, където мечтае.

Но има и друга страна.

На първо място НАТО в такъв случай все пак ще се разшири в наша посока и то съществено. Макар и не в пълен мащаб, а наполовина.

На второ място въвеждането на полски войски ще означава пряко участие на НАТО в конфликта, а значи всичко преминава на ново равнище на ескалация. Вероятността от използване на ядрено оръжие се увеличава. Отново се изправя въпросът за червените линии, които Русия поставя с такъв труд и на такава цена. А определянето на границите между Източна и Западна Украйна, по-точно между Полша и Русия ще се случи в бой с контингент на НАТО. И това до голяма степен е проблематично и рискува да отведе ситуацията до Трета световна война.

И накрая, трето. Русия, съгласила се на присъединяването на Западна Украйна към Полша, губи – макар и засега неочевидно за мнозина – статута на приятел и освободител на братския украински народ. Държавата „Украйна“ повече я няма, но украинците ги има, и православните украинци ги има, и както преди са мнозинство в Западна Украйна. Това е проблем. Оказва се, че разменяме „своята“ половина украинци за „чуждата. А това е сделка, а не изпълнение на освободителна мисия.

Като частен случай: преминаването на Западна Украйна към Полша може да служи като прекрасен аргумент, че пленените украинци не просто по принуда, а с настървение и ярост ще застанат на наша страна и под наше командване ще отидат да освобождават това, което смятат за „своя земя“.

След посещението на Дуда на Москва ще ѝ се наложи да решава нова дилема. Как да се отнесем към прякото включване на Полша във войната срещу нас?

Исторически Руската империя, а след това и СССР се разширяват поетапно в западно направление. От Полша и Османската империя се отвоюват едни земи след други – чак до Великата отечествена война, когато в състава на СССР влиза и Западна Украйна. Разбира се, това не е линеен процес – има и разделяния на Полша, която се оказва за век под пряката власт на Русия. А още по-рано се водят боеве за Киев между князете на Владимир и Галиция. Има и многократни опити да се установи в Западна Украйна отделна от великоруската митрополия. Украйна е граница, зона между две цивилизации – руската (евразийска) и западноевропейската, а по-рано между три – още и с турско-ислямската, от която Руската империя отвоюва Новорусия, заселвайки своите – както великоруското селячество, така и братските малоруски казаци.

Затова съдбата на Украйна е да преминава от ръка на ръка. От тук и двойната идентичност – ту руска, ту антируска. От тук и верността и предателството, дълбоко вкоренени в културата на границата. Тарас Булба и неговият син. Богдан Хмелницки и Мазепа. Границата преминава през семействата и през сърцата.

Активизацията на ролята на Полша в конфликта изостря градуса на войната между Русия и Запада, на цивилизацията срещу цивилизацията.

Теоретично има две решения.

Или да се съгласим на разделянето на Украйна, да се постараем да вземем колкото се може повече и да допуснем, че Полша действа не от името на НАТО, а от свое.

Да се достигне до край с риск да се доведе конфронтацията до ядрено равнище.

От самото начало на Специалната военна операция допусках, че ще достигнем в определен момент именно до тази дилема. Но ми се струваше, че ще се премине към първия план по време на боевете за Киев. Събитията се разгърнаха по различна логика, което не отменя основните геополитически закономерности, а само ги оформя по оригинален и непредсказуем начин. Но историята е жива – и за да следва линиите на съдбата, и да се отклонява от тях. Ако поставим въпроса за приключването на Специалната воена операция и някакви преговори преди пълното освобождение на Новорусия, това ще е чисто предателство – за нещо такова може да се бори единствено „чуждестранен агент“. Но въпросът за Западна Украйна не е толкова еднозначен.

Ако не беше рискът от ядрена война, бих склонил към установяването на контрол над цялата територия на Украйна. Това съвпада с обявените от президента Путин цели на Специалната военна операция – демилитаризация и денацификация. За да се изпълнят, е нужен пълен контрол над територията. Ясно е, че щяхме да получим вътре в своята територия бомба със закъснител, но след ексцесиите, неизбежни по време на бойните действия, за нормализация на положението и в Източна, и в Западна Украйна при всеки случай ще са нужни извънредни усилия от наша страна. Всичко стана твърде жестоко и кърваво, за да се надяваме на прости решения. Цяла Украйна е предизвикателство за самото ни съществуване. Ако се справим с Източна, то трябва да се справим и със Западна. И е наистина важно да запазим Църквата.

Но при това, ограничавайки се с освобождението на Новорусия, заедно с Киев или без него – не би било пряко „предателство“. Този план може да се разглежда без да се предава руската съдба. Тук има място за политически реализъм, претегляне на предимствата и недостатъците, отчет на последиците. Но нямаше възможност за това при стартирането на Специалната военна операция. Това е въпрос да бъдеш или да не бъдеш и той беше решен в полза да бъдеш. Позициите на предателите са сломени, най-главното решение е взето необратимо.

Ситуацията с Полша е различна. Но в определен смисъл не по-малко напрегната. Ако дългът на патриота е да иска от властта пълно освобождение на Новорусия независимо от всичко, то в ситуацията с Полша, според мен, дългът на патриота е да вземе това решение, което ще направи върховният главнокомандващ.

Истинската Победа започва от момента на освобождаването на Новорусия. А нататък както даде Бог.

Превод: В. Сергеев