Вторият свят отмени Първия

Вторият свят отмени Първия

Това, което се случи на XV среща на високо равнище на БРИКС в Йоханесбург има наистина историческо значение. Дори ако президентът на Русия, основоположник на БРИКС не участваше, все пак случилото се е момент на обрат в съвременната история. Световният ред се променя пред очите ни. Нека се опитаме да вникнем в смисъла на случващите се тектонични промени.

Първоначално БРИК беше акроним от четири страни - Бразилия, Русия, Индия и Китай, който икономистът Джим О’Нийл през 2001 г. предложи за обобщаваща характеристика за страните с активно развиваща се икономика, стремящи се да догонят по редица основни параметри страните от развития Запад. В този смисъл под страните от БРИК започнаха да разбират онова, което Еманюел Валерстайн нарича “страна от полупериферията”. В концепцията свят-система на Валерстайн светът се дели на три зони:

  • — Ядро (богатият Запад)
  • — Полупериферия (именно БРИК) и
  • — Периферия (бедният Юг).

Самият Валерстайн в духа на троцкистката идеология предсказва разпада на страните от полупериферията. Според него елитите трябва да се интнегрират в системата на Запада (типичен пример е руският олигарх, а също финансовите магнати в Индия и отчасти в Китай). А угнетяваните и разорявани от тези елити маси са принудени да се влеят в глобалния пролетариат, тоест да се сраснат с периферията. Световната интеграция в тази концепция е основният двигател на това разслоение между полупериферията на колониалния елит, стремяща се да стане ядро (тоест да се присъедини към Запада) и на интернационалната долна класа, където трудовите мигранти се изравняват и смесват с разоряващото се местно население.

Другото определение на страните от БРИК е “Вторият свят”. И отново за “Първи свят” се води богатият Запад, а за “Трети свят” - безнадеждно изостаналите страни. “Вторият свят” се намира между тях - там живеят много по-добре в сравнение с “Третия свят”, но съществено изостават от “Първия”.

Страните от БРИК демонстрираха признаци на самоосъзнаване и през 2006 година по инициативата на президента на Русия Владимир Путин решиха да образуват нещо като клуб на страните от “Втория свят” или от “полупериферията”.

Получи се така, че основата на БРИК беше съставена от четири цивилизации: Бразилия, представляваща самобитната латиноамериканска цивилизация, Русия-Евразия (все пак славянофилите и евразийците разбират Русия именно като самостоятелна цивилизация - държава-свят), Индия и Китай, чиято цивилизационна самобитност и древност никога не е предизвиквала никакви въпроси.

Така се откри, че страните от полупериферията, или Втория свят, не просто представляват определено равнище на икономическо развитие или стадий по пътя на модернизацията по западен образец, но и древни и напълно самобитни цивилизации. Така в създаването на БРИК като многополюсен клуб мнозина видяха потвърждение на правотата на Самюел Хънтингтън, който предрича в бъдеще завръщане към цивилизациите и многополюсната система, която ще замени двуполюсното разпределение на света вместо провъзгласения от либералите еднополюсен свят (“Краят на историята” на Франсис Фукуяма - основният опонент на Хънтигтън).

Принципът на обединение на БРИК е именно позиционирането отвъд предела на зоната на доминантното влияние на западната хегемония. Всяка от страните-цивилизации има свои основни обосновки на собствения суверенитет: Китай - икономика, финансова система и демография. Индия - къщо икономика, демография и високи технологии. Русия - ресурси, ядрено оръжие и политическа история на упорито отстояване на суверенитета пред лицето на Запада. Бразилия - икономика, промишленост и демография.

БРИК първоначално много внимателно и миролюбиво, но се обявява като алтернатива на еднополюсността, отхвърляйки строгата хегемония от страна на колективния Запад (НАТО и другите строго еднополюсни организации с доминиране на САЩ). Ако западната цивилизация се обявява за единствената, а в това се състои същността на глобализма и еднополюсността, то страните от БРИК представляват суверенни и самостоятелни цивилизации, различни от западната, имащи дълга история и напълно оригинална система на традиционни ценности. И многополюсният клуб изразява решимост да отстоява това положение и в бъдеще.

При това всяка страна от БРИК е по-голяма от просто страна. Бразилия - най-голямата държава в Южна Америка - представлява целия Латиноамерикански континент. Русия, Китай и Индия сами по себе си обладават достатъчно мащаби, за да се смятат за цивилизации. Но при това представляват нещо повече от национални държави. Русия е авангард на Евразия, на евразийското “голямо пространство”. Китай отговаря за значителна зона от прилежащите му държави в Индокитай. Проектът “Един пояс, един път” очертава именно разширяващата се зона на влияние на китайския полюс. Индия също разпространява своето влияние извън пределите на границите си - минимум върху Бангладеш и Непал.

Когато през 2011 година към страните от БРИК се присъедини ЮАР (С в края), със символично най-голямата африканска страна беше представен и този континент.

Но най-важното събитие в историята на БРИКС се случва на XV среща на високо равнище между 22 и 24 август 2023 в Йоханесбург. Тук е взето историческото решение за приемане в организацията на още шест страни - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Всяка от тези страни, присъединила се към многополюсния клуб, привнася със себе си нещо много по-голямо, отколкото просто още една кандидатура за участие в международните асоциации, които и без БРИКС са предостатъчно.

Принципно беше влизането на четири ислямски държави - шиитски Иран и сунитски Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Иран е шиитският полюс. Саудитска Арабия и ОАЕ - страни от Арабския полуостров, съхраняващи светините на исляма и които са камертон на сунизма, а също така важни ресурсни и финансови хъбове. Египет е самостоятелна и влиятелна средиземноморска държава със значителен силов и политически потенциал. Така е закрепено прякото участие в многополюсния свят на цялата ислямска цивилизация, представена с двете си разклонения - сунизъм и шиизъм.

Освен това наред с португалоезична Бразилия към БРИКС се присъедини и испаноезична Аржентина - друга силна и самостоятелна латиноамериканска държава. Още в средата на ХХ век теоретиците на обединението на Южна Америка в консолидирано голямо пространство - преди всичко аржентинският генерал Хуан Перон и Бразилския президент Жетилиу Варгас смятат за решаващ акорд на този процес сближаването на Бразилия и Аржентина. Ако се постигне това процесът на интеграция на латиноамериканския ойкумен (според А. Буел) ще бъде необратим. Именно това и се случва днес в контекста на присъединяването на двете основни държави от Южна Америка към многополюсния клуб. Неслучайно глобалистите с такава ярост приеха самото встъпване на Аржентина в БРИКС, мобилизирайки агентурата си на влияние в аржентинската политика, за да не допускат това.

Приемането на Етиопия също е до голяма степен символично. Това е единствената африканска държава, която запазва независимост през цялата колониална епоха, отстоявайки своя суверенитет, своята независимост и своята уникална култура (етиопците са най-древният християнски народ). В съчетание с Южна Африка Етиопия засилва присъствието на Африканския континент в многополюсния клуб.

Фактически в новия състав на БРИКС получаваме завършен модел на обединение на всички полюси - цивилизации, големи пространства, които са на планетата. С изключение на Запада, който все още отчаяно се стреми да запази своята хегемония и еднополюсен ред. Но сега пред него се оказват не разединени страни, пълни с вътрешни и външни противоречия, а единната сила на мнозинството от човечеството, която е решително настроена към изграждането на многополюсния свят.

Този многополюсен свят се състои от следните цивилизации:

  • — Западът (САЩ + ЕС и техните васали, които включват, уви, някога горда и самобитна Япония);
  • — Китай (+Тайван) със сателитите;
  • — Русия (като интегратор на цялото евразийско пространство);
  • — Индия и нейната зона на влияние;
  • — Латинска Америка (с ядро Бразилия + Аржентина);
  • — Африка (Южна Африка + Етиопия и Мали, Буркина Фасо, Нигер и т.н., излизащи от колониалното влияние на Франция или явно гравитират към това);
  • — Ислямски свят (и в двата варианта - шиитски Иран, сунитска Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и Египет).

И така, имаме структурата на хептаполярен свят, състоящ се от седем пълноценни цивилизации, някои от които вече са се осъществили напълно (Западът, Китай, Русия, Индия), а други (ислямският свят, Африка, Латинска Америка) са на път.

В същото време, в контекста на един хептаполярен свят, един вид възникваща хептархия, една цивилизация - западната - претендира за хегемония, а шест други ѝ отказват това право, приемайки само многополюсен ред и признавайки Запада само като една от цивилизациите заедно с други.

Така че правотата на Самюъл Хънтингтън, който виждаше бъдещето в завръщането на цивилизациите, беше потвърдена на практика, докато погрешността на тезата на Фукуяма, който вярваше, че глобалната хегемония на либералния Запад (краят на историята) вече е постигната, стана очевидно. Следователно Фукуяма остава само обречен да чете лекции на украинските неонацисти, последната надежда на глобалистите да спрат настъплението на многополярността, за която всъщност Русия в Украйна се бори днес.

Август 2023 г. може да се счита за рожден ден на многополюсния (и по-точно хептаполюсен) свят.

Отбелязва се хептархията. Време е да разгледаме по-подробно как самите цивилизационни полюси тълкуват ситуацията, в която се намират.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/aleksandar-dugin-vtoriyat-svyat-otmeni-parv...