Ликвидацията на Анти-Русия

С развитието на специалната военна операция бавно, но сигурно започваме да обръщаме все повече внимание на вътрешнополитическата ситуация в самата Русия, на атмосферата и стила на промяната. Тук мнозина са очевидно разочаровани, защото в Русия не се случва нищо, което дори отдалече да наподобява операция Z. А ни се иска да видим онези сили, които хората мразят не по-малко от украинските нацисти, да започнат да падат в котлите. Разбира се, става дума за либералите, които освен най-запъналите се и бързо изгонени, като цяло запазват позициите си във властта и обществото.

Александър Дугин: Апокалиптичен реализъм. Украйна не е нужна на нас руснаците, тя е нужна на Христос

В момента на върха се обсъждат три варианта:
1. ДНР + ЛНР + Херсон (и Запорожие, Харков, Николаев, Днепропетровск, които тепърва ще бъдат освободени, се присъединяват към това по необходимост) - по отношение на Одеса има колебания;
2. Цялата Новорусия (с Одеса) и неопределен статут на Централна Украйна и Киевската област (с предварителна ликвидация на лидерите на престъпната хунта)
3. Пълен контрол.

Александър Дугин: СВО* в контекста на теориите на международните отношения

Ние трябва да разбираме какво се случва с нас и около нас. Здравият разум не е достатъчен за това, трябва да има методология . Нека да разгледаме СВО/Специалната военна операция/ в контекста на такава дисциплина като Международните отношения (МО).

Александър Дугин: Денацификацията означава пълно изкореняване на русофобията в Украйна, а след това навсякъде

Случаят с изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров, за което се извини президентът Путин, ни кара да обърнем внимание как темата за денацификацията се приема от външния по отношение на Русия свят.

Дугин: Три месеца военна операция - Русия се справи, но....

Почти три месеца от началото на специалната военна операция в Украйна. Можем да направим определени изводи. Не разглеждам военната страна на операцията, тук е необходимо мнението на специалист по военна стратегия и не всичко трябва да се обсъжда, докато продължава битката.

Александър Дугин: Технологията е абсолютен враг на човека

/Поглед.инфо/ В случая с мрежовите технологии – Google, twitter, youtube, facebook, instagram и т.н. – виждаме много важен феномен: те наистина се противопоставят на Русия не защото зависят от правителството на САЩ. Те не зависят от него. Те са инструментите на глобалистите, на една наднационална олигархия, която никой не е избирал. И никой не им е дал право да определят свои собствени правила в глобален мащаб.

Александър Дугин: Ако все пак е война

/Поглед.инфо/ Преговорите между Русия и НАТО приключиха не само без резултат, но пренесоха конфронтацията на ново равнище. Русия рязко настоява за официален отказ от приемането в НАТО на страните от постсъветското пространство, Западът упорства на своето, предлагайки в замяна нещо ненужно и несъществено, или в крайна сметка, второстепенно...

Александър Дугин: Евразийската реконкиста и изгонването на американските мрежи

Размириците в Казахстан насочиха вниманието на всички към проблема за постсъветското пространство. Съвсем очевидно е, че той трябва да бъде разгледан по изчерпателен начин. Ескалацията на отношенията със Запада заради Украйна и предполагаемата "руска инвазия", която предшества това и все още е далеч от изваждането си от дневния ред, както и "червените линии", посочени от Путин, се отнасят именно към този геополитически контекст.

Дугин: Срещата за демокрация - агония на еднополюсния свят

Байдън – президентът, избран от Демократическата партия, от същата партия като Барак Обама, опонентът на републиканеца Маккейн на изборите през 2008 г. – прави точно това, което неоконсерваторите подготвяха толкова дълго: той провежда срещата на върха на демокрациите без Русия, Китай и други суверенни държави, които не признават американската хегемония. 

Hola

Војна на умот

Мартин Хајдегер се сврте кон учењата на Пророкот од Ефес, тој стана централна фигура на филозофијата на Хегел, Ниче го нарече својот претходник во поглед на светот како "Божествена игра на другата страна на доброто и злото "Шлеермахер внимателно го проучувал своето наследство. Дали е можно да се следи оваа еидетска близина во нашите денови или модерни германски мислители во голема мера се оддалечија од првичната светска перцепција? Кога Хераклитовскаја мисла за војната како "татко на сите" престана да биде одлучувачки за германскиот идентитет и како резултат на тоа што се случило?

Прогнозите за пребъдването на путинизма са признак на агония

Путин допринесе много за развитието на Русия, заслугите му не бива да се поставят под съмнение. Той е спасител и герой на нашата страна. В този смисъл считам, че мисията му е изпълнена. Путин изчерпа докрай всички възможности за подобряване на положението. Оттук нататък той може само да съхранява статуквото, защото именно сега, когато мисията му е завършена, е време да се направи следващата крачка. Но тази следваща крачка не може да я направи нито Путин, нито още по-малко Сурков, нито който и да било друг от обкръжението му. Защото Путин вече се е сраснал със статуквото. В този смисъл, Путин принадлежи изцяло на настоящето и по съвършено никакъв начин – на бъдещето. В бъдеще ще се наложи пълна промяна и преразглеждане на всички параметри на установилата се в Русия система“,

“Мозъкът на Путин” в "Ничия земя"

Ако смятате Русия за приятел – слушайте внимателно! Ако смятате Русия за враг – слушайте още по-внимателно!

В думите на професор Дугин има логика, над която трябва да се замислиш, дори да го смяташ за враг. Защото, ако искаш да победиш, трябва да знаеш как мисли врага ти.

СЪЮЗЪТ НА ТУРЦИЯ СЪС ЗАПАДА ЗАВЪРШИ

Ръководството на САЩ е в хаос. Имаме Тръмп, от едната му страна стои американската държава в сянка, от другата – подкрепящите кюрдите глобалисти. Американците според мен наистина категорично подкрепиха независим Кюрдистан, но не в Ирак. Предпочитат да захванат Кюрдистан от Сирия. Барзани го разбра и не му хареса много.

Пост-антропологията и социологията на дълбините

Обществото се състои от две части – надземна и подземна. Надземната част е социумът, това е сферата на рационалното „дневно“ (diurne), където доминира Логосът (λόγος). Подземната част е тъмният, подводен остров на колективното несъзнавано, зоната на „нощта“ (nocturne), тук управлява Митът (μύθος).

Известно време прогресистката наука е смятала, че тези две части се разполагат в диахроничен порядък – сиреч, в древността (и при диваците, нещастните останки (residuo) на древността) е властвал митът, а развитието на цивилизацията постепенно го измества и го заменя с логос и социум. Но тази оптимистична конструкция не издържа дълго време в Западна Европа на ХVІІІ-ХІХ в. В началото на ХХ век вече беше открито подсъзнанието, където до този момент изцяло господстваха вечните и неизменни закони на мита.

Трудовете на Карл Густав Юнг развиха теорията на Фройд и създадоха нова топика на човешката психология. Още Фройд показа, че освен „Аз-ът“ (εγω) в човека активно действа невидимото и изтласканото „То“ (немското „es“, латинското „id“).  Юнг пък е демонстрирал, че долният етаж на „То“ се корени в особената реалност, обща за всички хора. Това е колективното несъзнавано – едно за всички.

Блатото пресуши Тръмп

Отбелязах, че всеки аналитик и дори, бих казал по-грубо, всеки слабоумен днес знае какво да се прави в тази ситуация. И всеки изпълзява със своите съвети и предложения, които звучат гръмко и пошло. Не искам да пея в този хор. Още повече, че властта не слуша въобще нищо и никой. И може би постъпва правилно.

Следователно си струва да се ограничат такива предварителни анализи и дори да се стъпи на твърдо – нещо да се коригира, нещо да се уточни, нещо да се преразгледа. В крайна сметка във войните почти всичко зависи от началните условия. Те следва да бъдат анализирани, колкото може по-точно. Грешка на това ниво, дори и най-незначителната, може по-късно да доведе до катастрофални резултати.

Съвременният популизъм

В последно време европейските интелектуалци обсъждат нова политологическа концепция, ставаща все повече и повече актуална: популисткият момент.

От една страна за това са загрижени левите шмиттианци, такива като Шантал Муф. От друга страна е блестящият идеолог на европейските консерватори, на „новите десни”, на най- сериозната и влиятелна фигура на интелектуалеца в Европа- философът Ален Де Бенуа. И десните и левите публикуват текствове, посветени на популисткия момент, давайки различни интерпретации, спорейки и правейки прогнози за бъдещето.

Какво е това популистки момент?

На първо място – това е появяването в политиката на такива лидери, които стават извънредно популярни, обръщайки се към широките маси без да се грижат  за идеологическата последователност на своите платформи и позиции. Преди всичко това са Путин и Тръмп, чиито възгледи трудно се квалифицират в общоприетите категории- десни, леви и.т.н. Такива лидери разбират и чувстват обществото, какво иска в действителност, към какво се стреми, какво мисли, от какво се бои и отговаря на тези очаквания направо, без да се опитва да облече това в някаква система. И това работи, при това все по-добре и по- добре. От случайност или „сбой” в системата- това постепенно става тенденция. След Тръмп- това вече е глобална реалност, с която трябва да се съобразяваме.

Глобалната мрежа на либералите срещу „този, който удържа”

Днес, в условията на украинската драма, всяка либерална мрежа в глобален мащаб, както и нейният украински контур и което е особено важно, руският контур, въвлякоха Путин в истинска война. При това самият Путин я разбира по-скоро технически и прагматически като политик реалист, но всъщност, и това прекрасно осъзнават самите либерали, войната се води за смисъла на историята, за нейния край, за световното господство на света на анти-Традициите и за финалната власт на либералните расисти. Ако Русия се провали, нищо вече няма да може да удържи глобализацията като пълна „епистемологична” (и не само) окупация на либералния тоталитарен Запад върху цялата планета. Враговете разбират до каква степен е важна мисията на Путин в тази ситуация, въпросът е в това – разбират ли това приятелите му и дори самият той…

Геополитиката на нощта и поливерсумът

Така многополюсността и поливерсумът – глобалният революционен алианс, стават не инженерен проект за това, как би могло да се организира човечеството в условията на дълбока криза на еднополюсния свят, а става етически дълг, есхатологично учение, религиозен порив. Трудно е да се каже как по-ефективно да събудиш спящите: дали като им опишеш прелестта на пробуждането или предсказвайки ужаса на причакващия ги кошмар. Този проблем е решавал Заратустра в началото на своята проповед. Той разказал на хората за свръхчовека, за да ги възхити, но никой не го слушал. Тогава той решил да ги стресне и засрами, като разказал за „последните хора“. Ефектът бил неочакван – това така им харесало, че те извикали: „Дай ни тези последни хора, Заратустра“. Да внуши страх също не се получило. Заратустра плюл, махнал с ръка и отишъл в планината. Изглежда, във всичко трябва да се стигне предела. И ако хората със своето отношение към историята искат да се доберат до империята на антихриста, не може да им сe попречи за това. Но e необходимо да се опиташ и да се постараеш. Затова трябва да се защитава многополюсното устройство на света и да се настоява за поливерсум дори в случай, когато това въобще не би било възможно. А още повече, когато това все още е възможно. Италианският писател Курцио Малапарте е казал: „Нищо не е изгубено, докато не е изгубено всичко“. Засега не е изгубено всичко – това е сигурно, затова бъдещето има свободен контур, различен от „края на историята“ в нейният либерален еднополюсен израз. Но ако ние не съберем кураж, след определено време вече ще бъде изгубено всичко. И вместо тънките и дълбоко човешки хоризонти на многополюсния свят, ще ни остане само безалтернативната геополитика на нощта и политологията на империята на антихриста.

Добра работа, Хилари! Готови сме за твоето апокалиптично шоу

Нека си представим, че Хилари спечели. Тя не е Обама – тя е нещо много по-лошо от Обама. Зад нея са побеснелите неоконсерватори, които ще направят всичко възможно, за да удължат агонията на американския империализъм. Те ще засилят кървавия хаос в Близкия изток, ще бъдат агресивни и арогантни. Докато всички други осъзнаят, че това вече им е предостатъчно – че са имали достатъчно от САЩ и тяхната хегемония, интервенциите и болната финансова система. Обама изглеждаше като възможност за промяна. С Хилари няма дори далечен изглед за нещо подобно. Тя ще доведе Американския век до решителен край. Прословутото имперско пренапрягане окончателно ще срине Америка; а отмяната на Втората поправка* само ще довърши случая.

Тръмп победи, светът си отдъхна, на ход сме ние!

Светът вече може да си отдъхне. Противно на всички внушения и очаквания, Хилъри Клинтън не успя да се докопа дo Белия дом. Затова – затегнете коланите – колелото на световната история днес прави остър завой, а на кормилото е Доналд Тръмп. И краят на цяла една ера е пред нас.

Изборът на Тръмп, както и изборът за Брекзит, са част от пропукването в основите на съвременната Система – неолиберализмът и геополитиката на войната, крепящи се на световната хегемония на САЩ и на транснационалната олигархия –  прословутият един процент, функциониращ чрез своя център във Вашингтон и чрез сателитите си по целия свят. Един от тези сателити е и самият Европейски съюз, а най-незначителното му подразделение – българският политически елит, който изпълнява методично и без никаква съпротива повелите на преките си началници вече повече от четвърт век.

Либерализмът и човекът. Прочит по Киркегор или усещане за жена

Може би в зората на своето възникване преди няколко века либерализмът е бил закономерен етап, воден от стремежа за създаване на едно ново и по-справедливо общество, в което свободата и равенството са крайната и върховна цел на историческото движение. По-късно той се оформя като политика на свободния пазар и на свободното движение на капитали. Днес обаче, в началото на 21 век, наследникът на либерализма – неолиберализмът – трансформира до неузнаваемост висшите идеали на своите апологети и създатели. Той мутира в нови и крайни превъплъщения, които вместо да дадат свобода, създадоха нови и жестоки правила и с тях завладяха западния свят, като си поставиха и глобалната цел да подчинят цялата планета.

Но за това е изписано много. Икономическите, политическите, милитаристичните и финансовите последици от доминацията на неолибералния капиталистически модел в съвременния свят са обект на множество анализи и изследвания, а също така са в основата на надигащата се съпротива сред мислещата част от човечеството. Случващото се в Гърция е актуалният ярък симптом за болестта в тялото на пропукващата се матрица. Дори и някога тя да се пръсне на съставните си части обаче, остава открит въпросът какво ще е останало вътре в нейните недра. И какво ще е това, което ще оцелее.

Страници